Елегия за Лена Бориславова
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
Понякога хората може да са доста първосигнални. Ето, Лена отпадна от листите (което единствено по себе си не е кой знае какво събитие) и те започнаха да скачат с пети върху поваления ѝ (образно казано) мъртвец, като че ли собственоръчно са съкрушили злодея. Сякаш най-накрая са умъртвили ламята, дето е държала изворите заключени и е изяждала девойките на селото. Сякаш над света е минал ураган от галактическа правдивост и е помел сатанинската Лена Бориславова за наставление на всички поднебесни демони.
Всъщност става дума не за друго, а за остра вътрешна битка, граничеща със самоизяждане, в името на продължаващата спекулация. Facebook морализаторите нямат никаква заслуга за това, нито пък някой го е направил поради тях – да ги зарадва и да удовлетвори порива им за истина. В партиите се случват такива неща – вероятността е по-важна от ретроспективата. Вижте бежанците от Има Такъв Народ, някои от които се лансираха прекомерно добре. Спомнете си по какъв начин и за какво Цветан Цветанов изхвърча от ГЕРБ. Спомнете си най-накрая и трагическата физиономия на Тодор Живков, когато Партията (с основна писмен знак по силата на член 1 от тогавашната Конституция) с вярата да оцелее в тези мрачни времена на отдръпване на братската руска десница, която крепеше социалистическия строй у нас, го изхвърли по този начин, както гущер къса опашката си или лисица прегризва крайници си, заловен в капан. Тези неща не се вършат в името на справедливостта, нито за наслада и задоволство на будното поданство.
Пиарите на ПППП вярно са отчели, че при мекия електорат на партията всеки намек за спор сред дребното им разпознаваеми лица би подействал разколебаващо. Забележете акцентите в усърдно публикуваната обяснителна бележка на Лена Бориславова:
1. Съпротивата на „ предишното “ с шкафчетата и кюлчетата, което я е атакувало персонално, откакто не е разкрило обири, а единствено законни възнаграждения и меморандуми.
2. Личността заплаща цената, колективът е по-голям от всяка обособена персона. Партията е над всичко. Личността постоянно е длъжна да се обръща към партията си с думите на Христо Радевски:
Мен хулите не ме смущават,
врагът с които те покри —
аз знам, аз имам вяра, че си права,
когато съгрешиш даже!
3. Пожелава на партията триумф на изборите и да продължава да се бори за щастието на всички. Venceremos!
Намерението на този PR ход е ПППП да рестартира имиджа си на чисто нов, почтен, непорочен политически план, който занапред идва, с цел да „ продължи смяната “ (сякаш до момента нищо не е било) и да изведе България в светлото бъдеще, което многострадалната ни татковина от дълго време заслужава, само че все нещо се случва, все се намира някой дявол да го открадне и да го заключи в алчните си нощни шкафчета.
Все отново чест им прави, че не се скараха и не се разцепиха, както се случи в Има Такъв Народ и във Възраждане с онази Гунчева. Какво стана, нали и тя щеше да прави личен политически план? Кирил и Лена, въпреки и жестоко отстранени, не се пробват да повлекат след себе си част от партията, както направи Иван Костов, отцепвайки ДСБ от Съюз на демократичните сили, както се пробваха да създадат с Движение за права и свободи Касим Дал през 2011 и Лютви Местан с неговата „ Дост “, както постъпиха и „ Новото време “ с Национална движение „Симеон Втори". Не, Кирил и Лена най-малко към този момент не демонстрират такива планове, което им прави чест, а Асен Василев, Лорер и всички тези, които се ошумоляват в сенките зад тях, би трябвало да търсят способи да им се отблагодарят. Ако не намерят, евентуално ще следим разединение и в ПППП, от която ще се отдели нещо като, да речем, ПППППП (Политическа партия „ Правим смяната по-променлива).
Вижте, това в действителност е сериозен въпрос – следва ли да забележим (и то най-вероятно след изборите на 2 октомври, когато всички ще ни обяснят какво не се е случило за богатството на народа и #КОЙ? е отговорен за това), следва ли ни да забележим „ Промяната “ разцепена? Наистина е забавно, само че за мен е забавно и друго. Интересни са реакциите на мнозина, мислещи себе си като някаква лабораторна форма на чист морал, които въобще не регистрираха какво в действителност се случва, а се отдадоха на първосигнално зложелателство. Ето единствено няколко:
„ Направила си я на салата! “ – във връзка на другояче напълно логичен и необорим коментар на опозиционна журналистка.
„ А, по този начин! Сипи и балкански чесън на тая скумрия! “ – в подтекста: скумрия, към този момент направена на салата от опозиционната журналистка и нуждаеща се само от още малко подправки.
„ Завайка се горката, напече крепко огъня под дъто... Хайде в този момент, пламъците да опърлят и Кирчо и Кокорчо и те да отпаднат от листата!!! “ – не разбирам какво те интересува дали „ Кирчо и Кокорчо “ са в листите, изключително в случай че не възнамеряваш да гласуваш за ПППП! Вероятно е чистото човешко наслаждение, когато предполагаш, че на някого другиго му е кофти.
„ Прелъстена и изоставена. Съдбата на доста отпадъци “ – за жалост, в демократичния развой нормално съблазнен и зарязан най-после се оказва „ суверенът “, „ негово величество гласоподавателят “. Изоставен и заставен да се зъби на тирана от интернет.
„ Това моме е толкоз тъпо дали може да се види в профил! “ – типично е да представяш който не харесваш за презрян, надявайки се това автоматизирано да направи самия теб величествен.
„ Тя е спечелила от възнаграждения колкото аз за 15г. работа. Къш! “ – доста ми се ще да видя оня фейсбук учен, който на мястото на Лена Бориславова ще откаже хонорарите ѝ.
„ Някакви овце от ПП-Пълен провал- даже пледират, че тя е техният претендент за министър председател... Абсурди на квадрат “ – от много време повдигането на квадрат прави обидата още по-обидна. Все още не е открито риторическо приложение на коренуването.
„....рано или малко по-късно кучките ги изхвърлят на боклука, тъй като там им е мястото на кучките и ти скъпа Елена - бубавка си може и да си интелигентна, само че доста си обикновена скъпа “ – стартира си по този начин, с многоточие, не съм съкратил нищо.
Има и още по-колоритни, само че са толкоз гнусни, че даже подобен хлевоуст словоблудник като мен усеща някаква задръжка да ги цитира. Отвратителни, в действителност. Предполагам, че са ги писали същества, сходни на тези, които честваха, когато убиха дъщерята на Дугин. Ако излееш ненавист и ненавист против изверг, даже и против най-големия изверг, това не те прави добър. А в случай че ги излееш с осъзнатата цел да отровиш с тази ненавист и ненавист и сърцата на други, тогава си нарушител. У морално здравия човек злодеите провокират тъга, а не радостна злоба.
Справедливост има за всички, даже и за Лена Бориславова, даже и за тези, които на собствен ред ще вълнуват будните мозъци на жителите, когато нея към този момент никой няма да я помни. Гордостта се заплаща с проваляне. Тщеславието се заплаща с оскърбление. Престъпленията се заплащат с скрупули. И паденията, и униженията, и угризенията са потребни за душата. Злорадството обаче не е.
„ Той не ни е към този момент зложелател “ – написа през 1916 с цялото си достойнство тихият подпоручик Димчо Дебелянов. Ало, моралните фейсбук стожери, способни ли сте на това обикновено достойнство? Мисля, че е по-полезно злото да ражда печален размисъл, а не празни грозни викове. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
* * *
Понякога хората може да са доста първосигнални. Ето, Лена отпадна от листите (което единствено по себе си не е кой знае какво събитие) и те започнаха да скачат с пети върху поваления ѝ (образно казано) мъртвец, като че ли собственоръчно са съкрушили злодея. Сякаш най-накрая са умъртвили ламята, дето е държала изворите заключени и е изяждала девойките на селото. Сякаш над света е минал ураган от галактическа правдивост и е помел сатанинската Лена Бориславова за наставление на всички поднебесни демони.
Всъщност става дума не за друго, а за остра вътрешна битка, граничеща със самоизяждане, в името на продължаващата спекулация. Facebook морализаторите нямат никаква заслуга за това, нито пък някой го е направил поради тях – да ги зарадва и да удовлетвори порива им за истина. В партиите се случват такива неща – вероятността е по-важна от ретроспективата. Вижте бежанците от Има Такъв Народ, някои от които се лансираха прекомерно добре. Спомнете си по какъв начин и за какво Цветан Цветанов изхвърча от ГЕРБ. Спомнете си най-накрая и трагическата физиономия на Тодор Живков, когато Партията (с основна писмен знак по силата на член 1 от тогавашната Конституция) с вярата да оцелее в тези мрачни времена на отдръпване на братската руска десница, която крепеше социалистическия строй у нас, го изхвърли по този начин, както гущер къса опашката си или лисица прегризва крайници си, заловен в капан. Тези неща не се вършат в името на справедливостта, нито за наслада и задоволство на будното поданство.
Пиарите на ПППП вярно са отчели, че при мекия електорат на партията всеки намек за спор сред дребното им разпознаваеми лица би подействал разколебаващо. Забележете акцентите в усърдно публикуваната обяснителна бележка на Лена Бориславова:
1. Съпротивата на „ предишното “ с шкафчетата и кюлчетата, което я е атакувало персонално, откакто не е разкрило обири, а единствено законни възнаграждения и меморандуми.
2. Личността заплаща цената, колективът е по-голям от всяка обособена персона. Партията е над всичко. Личността постоянно е длъжна да се обръща към партията си с думите на Христо Радевски:
Мен хулите не ме смущават,
врагът с които те покри —
аз знам, аз имам вяра, че си права,
когато съгрешиш даже!
3. Пожелава на партията триумф на изборите и да продължава да се бори за щастието на всички. Venceremos!
Намерението на този PR ход е ПППП да рестартира имиджа си на чисто нов, почтен, непорочен политически план, който занапред идва, с цел да „ продължи смяната “ (сякаш до момента нищо не е било) и да изведе България в светлото бъдеще, което многострадалната ни татковина от дълго време заслужава, само че все нещо се случва, все се намира някой дявол да го открадне и да го заключи в алчните си нощни шкафчета.
Все отново чест им прави, че не се скараха и не се разцепиха, както се случи в Има Такъв Народ и във Възраждане с онази Гунчева. Какво стана, нали и тя щеше да прави личен политически план? Кирил и Лена, въпреки и жестоко отстранени, не се пробват да повлекат след себе си част от партията, както направи Иван Костов, отцепвайки ДСБ от Съюз на демократичните сили, както се пробваха да създадат с Движение за права и свободи Касим Дал през 2011 и Лютви Местан с неговата „ Дост “, както постъпиха и „ Новото време “ с Национална движение „Симеон Втори". Не, Кирил и Лена най-малко към този момент не демонстрират такива планове, което им прави чест, а Асен Василев, Лорер и всички тези, които се ошумоляват в сенките зад тях, би трябвало да търсят способи да им се отблагодарят. Ако не намерят, евентуално ще следим разединение и в ПППП, от която ще се отдели нещо като, да речем, ПППППП (Политическа партия „ Правим смяната по-променлива).
Вижте, това в действителност е сериозен въпрос – следва ли да забележим (и то най-вероятно след изборите на 2 октомври, когато всички ще ни обяснят какво не се е случило за богатството на народа и #КОЙ? е отговорен за това), следва ли ни да забележим „ Промяната “ разцепена? Наистина е забавно, само че за мен е забавно и друго. Интересни са реакциите на мнозина, мислещи себе си като някаква лабораторна форма на чист морал, които въобще не регистрираха какво в действителност се случва, а се отдадоха на първосигнално зложелателство. Ето единствено няколко:
„ Направила си я на салата! “ – във връзка на другояче напълно логичен и необорим коментар на опозиционна журналистка.
„ А, по този начин! Сипи и балкански чесън на тая скумрия! “ – в подтекста: скумрия, към този момент направена на салата от опозиционната журналистка и нуждаеща се само от още малко подправки.
„ Завайка се горката, напече крепко огъня под дъто... Хайде в този момент, пламъците да опърлят и Кирчо и Кокорчо и те да отпаднат от листата!!! “ – не разбирам какво те интересува дали „ Кирчо и Кокорчо “ са в листите, изключително в случай че не възнамеряваш да гласуваш за ПППП! Вероятно е чистото човешко наслаждение, когато предполагаш, че на някого другиго му е кофти.
„ Прелъстена и изоставена. Съдбата на доста отпадъци “ – за жалост, в демократичния развой нормално съблазнен и зарязан най-после се оказва „ суверенът “, „ негово величество гласоподавателят “. Изоставен и заставен да се зъби на тирана от интернет.
„ Това моме е толкоз тъпо дали може да се види в профил! “ – типично е да представяш който не харесваш за презрян, надявайки се това автоматизирано да направи самия теб величествен.
„ Тя е спечелила от възнаграждения колкото аз за 15г. работа. Къш! “ – доста ми се ще да видя оня фейсбук учен, който на мястото на Лена Бориславова ще откаже хонорарите ѝ.
„ Някакви овце от ПП-Пълен провал- даже пледират, че тя е техният претендент за министър председател... Абсурди на квадрат “ – от много време повдигането на квадрат прави обидата още по-обидна. Все още не е открито риторическо приложение на коренуването.
„....рано или малко по-късно кучките ги изхвърлят на боклука, тъй като там им е мястото на кучките и ти скъпа Елена - бубавка си може и да си интелигентна, само че доста си обикновена скъпа “ – стартира си по този начин, с многоточие, не съм съкратил нищо.
Има и още по-колоритни, само че са толкоз гнусни, че даже подобен хлевоуст словоблудник като мен усеща някаква задръжка да ги цитира. Отвратителни, в действителност. Предполагам, че са ги писали същества, сходни на тези, които честваха, когато убиха дъщерята на Дугин. Ако излееш ненавист и ненавист против изверг, даже и против най-големия изверг, това не те прави добър. А в случай че ги излееш с осъзнатата цел да отровиш с тази ненавист и ненавист и сърцата на други, тогава си нарушител. У морално здравия човек злодеите провокират тъга, а не радостна злоба.
Справедливост има за всички, даже и за Лена Бориславова, даже и за тези, които на собствен ред ще вълнуват будните мозъци на жителите, когато нея към този момент никой няма да я помни. Гордостта се заплаща с проваляне. Тщеславието се заплаща с оскърбление. Престъпленията се заплащат с скрупули. И паденията, и униженията, и угризенията са потребни за душата. Злорадството обаче не е.
„ Той не ни е към този момент зложелател “ – написа през 1916 с цялото си достойнство тихият подпоручик Димчо Дебелянов. Ало, моралните фейсбук стожери, способни ли сте на това обикновено достойнство? Мисля, че е по-полезно злото да ражда печален размисъл, а не празни грозни викове. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
* * *
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ